Самолетите

Самолети на КВВС

Батъл- Fairey Battle Mk.II

Елегантен едномоторен бомбардировач. Батъл е прекалено голям самолет, за да бъде задвижван само от един мотор Ролс Ройс Мерлин и при сраженията във Франция през май 1940-та той се доказва като ужасно уязвим. Концепцията на тези едномоторни самолети е много остаряла по това време. След 1940-та е използван само в Канада и Австралия като тренировъчен самолет и влекач.

Бленъм- Bristol Blenheim Mk.IVL

Явява се модификация на модел 142 транспортен самолет на гражданската авиация. Бленъм е по-бърз от изтребителите на КВВС, когато се появява за пръв път. В ранните етапи на ВСВ е използван като бомбардировач, изтребител, нощен изтребител и разузнавателен самолет. Много е уязвим към вражеските изтребители.

Москито- Mosquito B. IV

Лек, двумоторен бомбардировач. Има множество, модификации от които Mk IV е най-ранната. С невероятната за бомбардировач скорост от 611 км/ч Москито успешно се сравнява с модерните изтребители: на практика е по-бърз от Спитфайър Mk V и малко по-бавен от Месершмит Bf 109F.

Уитли- Whitley V

Двумоторен бомбардировач, един от първите тежки нощни бомбардировачи на КВВС. Има характерен полет с ниско разположение на носа, заради големия наклон на крилата. Представя се посредствено и след 1942-ра е използван само като тренировъчен самолет и влекач за безмоторни самолети.

Хампден- Handley Page Hampden MkI

Среден бомбардировач, използван в първата част на ВСВ. Има интересен дизайн с къс корпус и голям опашен лонжерон, носещ два вертикални стабилизатора. Носи прякора „летящия куфар”. Има добри летателни характеристики, но пространството за екипажа е много тясно, а отбранителното му въоръжение е напълно неадекватно. Претърпява огромни загуби по време на дневните рейдове. Хампден е изоставен от бомбардировъчното Командване през 1942-ра. Тогава няколко такива самолета са превърнати в торпедоносци.

Манчестър- Avro Manchester Mk I

Двумоторен тежък бомбардировач. Манчестър е като цяло добър самолет но моторите Vulture са ненадеждни и опасни. Манчестър става известен благодарение на четиримоторния си наследник- Ланкастър.

Уелингтън- Vickers Wellington Mk I

Главният британски бомбардировач през първата фаза на ВСВ, но КВВС скоро е принудена на преустанови дневните рейдове заради неговата уязвимост. Уелингтън се произвежда до края на войната. След като е заменен в Бомбардировъчното Командване от новите четиримоторни бомбардировачи, Уелингтън изпълнява различни други функции като някои самолети са на служба до 1953-та. Моделът Mk.X използва лека сплав за направата на корпуса вместо стомана. Уелингтън са оборудвани с мотори Пегас, Херкулес, Мерлин или Туин Уасп.

Стърлинг- Short Stirling Mk I

Очаквало се е Стърлинг да бъде основния бомбардировач на КВВС. Развитието му е съпроводено от много трудности. Размахът на кралата е по-малък, отколкото искали дизайнерите, което засяга подемната сила; подемната сила засяга времето за излитане, което води до промени касаещи колесниците. Но преди всичко, този самолет има сравнително нисък летателен праг, което го прави уязвим за ПВО. Стърлинг влиза на служба в края на 1940-та и започва да изпълнява операции в началото на 1941-ва. Самолетът представлява разочарование за КВВС и въпреки, че се представя добре по време на войната, така и не може да изпълни всички очаквания.

Със студената логика и черния хумор на войната, Стърлингите са приветствани от екипажите на другите самолети, когато участват в общи мисии. Със своя нисък летателен праг Стърлинг е чудесна мишена за флаковете, което осигурява спокойствие за останалите самолети.

Наземни екипажи на КВВС зареждат Стърлинг за бомбен рейд над Европа.

Обърнете внимание на големия брой тежки бомби.

Халифакс- Handley-Page Halifax Mk I

Халифакс е здрав, надежден бомбардировач с рано спечелена, заслужено лоша репутация. Моделът MkI има проблеми с дизайна на опашката и е известен на екипажите като самолет, който не реагира добре на силни маневри: много Халифакс са загубени в различни инциденти още на тренировъчно ниво. Но след преработка на опашката, Халифакс се доказва като работния кон на КВВС не само като бомбардировач, но в по-късните етапи на войната и като влекач за безмоторни самолети, като насочващ и транспортен самолет. Първоначално оборудван с мотори Ролс Ройс Мерлин, по-късните модификации работят добре и с Бристол Херкулес. За пръв път въведен на служба през втората половина на 1940-та, Халифакс изпълнява първите си мисии в началото на 1941-ва. С добър бомбен капацитет и добър обсег, той служи отлично. Някои екипажи го предпочитат пред Ланкастър, понеже чисто статистически има по-голям шанс да се спасиш от ударен Халифакс, отколкото от ударен Ланкастър.

Ланкастър- Avro Lancaster Mk I

Най-използвания британски тежък бомбардировач в периода на ВСВ. Ланкастър има 156 000 полета. Той е наследник на незадоволителния двумоторен Манчестър. Има правоъгълен корпус, средно дълго крило и двойни опашни стабилизатори и рулове. В състояние е да носи много тежки бомби и огромни „специални” оръжия; с някои модификации може да побере до 10 000 кг. бомби. Шумен и неудобен на дълги полети, Ланкастър е силен и надежден самолет. Екипажът е от седем души- пилот, летателен инженер, навигатор, мерач, радио оператор и двама картечари.

Самолети на USAAF

Б 17 “Летяща Крепост”- Boeing B-17G Flying Fortress

В-17 е първият истински модерен тежък бомбардировач и един от най-добре оценените самолети строени някога. Той е първият четиримоторен бомбардировач. На 20-ти август 1935 прототипа прави първия си полет. Със започването на ВСВ производството на тези самолети се увеличава много бързо и те са използвани в голямо количество на всички бойни театри. Първата операция на В-17 в Европа е на 27-ми януари 1943-та.

Б 24 “Либерейтър”- Consolidated B-24J Liberator

Повече В-24 са построени от който и да било друг американски самолет в историята. Използван е на всички бойни театри през ВСВ. Той има по-голям радиус на действие и може да носи по-тежък бомбен товар със сравнение с В-17, но никога не достига известността на Летящата Крепост. Една от най-известните операции, реализирана от В-24 е „Приливна Вълна” (Tidal Wave). Тогава, на 1-ви август 1943-та, излитайки от базата си в Бенгази, Либия, 177 В-24 от Девета Военно-въздушна дивизия пускат 311 тона бомби от малка височина над нефтените рафинерии в Плоещ, Румъния. Но основната част от операциите на В-24 се провеждат на тихоокеанския боен театър. Към края на 1944-та 6 000 от тези самолети са в употреба, изграждайки 45 групи. След края на войната този модел е обявен за излишен и стотици самолети са бракувани буквално за една нощ. Днес има около дузина оцелели Либерейтър.

Б 25 “Мичел”- North American B-25J Mitchell

Двумоторен, среден бомбардировач, служи на всички бойни театри. В-25 е най-произвеждания американски двумоторен боен самолет. Освен от USAAF този самолет е използван и от военно-въздушните сили на СССР и Британия.

Назад