|
Пфорцхайм
Пфорцхайм е сред най-малките градове в Баден, и нямаше да е известен с нищо, ако не беше неговото унищожение. Той е разположен в мястото, където се сливат реките Вюрм, Ерц и Наголд в североизточния край на Шварцвалд. „Портата към Шварцвалд” в началото е представлявала ранно римско поселение и малка крепост е построена там като част от военен път. По-късно Пфорцхайм става център на превозването на дървен материал от Шварцвалд по реките Наголд, Енц и Вюрн и после по Некер и Рейн до далечни страни, където се използват за строене на кораби. През Средновековието града е важен търговски център, който често сменя господарите си, докато не попада под властта на Маркграфовете от Баден през 13-ти век и служи като тяхна резиденция до 1565-та. Пфорцхайм е засегнат от Тридесетгодишната война и опустошен от французите във войната на Великата Коалиция през 1689-та. Но малкият град се възражда достатъчно, за да поддържа живота си на тихо селце на северния склон на Шварцвалд. Наричат го „Париж на Шварцвалд” заради средновековния си чар, и „Градът от Злато” заради развитата бижутерия и производство на часовници. През април 1944-та е проведен първия съюзнически въздушен рейд срещу града и 95 души са убити. Следват по-нататъшни атаки от страна на USAAF, най-големите на Бъдни Вечер 1944-та и на 21-ви януари в които загиват 56 души. Бомбардировъчното Командване на КВВС докладва през юни 1944-та че Пфорцхайм е „един от центровете на германската бижутерия и часовникова индустрия и затова е вероятно да придобие значителна важност в производството на прецизни инструменти”. Друг съюзнически доклад от август 1944-та продължава преувеличенията: „почти всяка къща в този град е малка работилница” и предлага атака срещу града, която на разруши „застроената площ, свързаните с нея предприятия и железопътните съоражения”. Към този момент на войната, съюзниците предвкусват победата и бързат да увеличат бомбардирането на цивилни, за да могат, когато най-накрая слязат от своите бомбардировачи на студената и твърда германска земя като окупатори, да срещнат слаба или никаква съпротива. КВВС предприема постоянни нощни обезпокоителни атаки срещу градове като Пфорцхайм, за да тормози цивилното население: да кара хората да се крият в бомбоубежищата, да скачат в съня си, да грабват децата, да карат старците в инвалидните им колички, да спасяват домашните любимци- същността на бомбения терор. На 3-ти, 4-ти и 5-ти октомври1944-та са проведени три последователни рейда, последвани от още три през октомври и един през ноември. Също така през ноември Пфорцхайм е официално вписан в списъка с цели. Със своя средновековен център той е особено подходящ за опустошителна огнена атака. Атаката, която разрушава поредния средновековен град се състои вечерта на 23-ти февруари 1945-та. Първите бомби са пуснати около 8 вечерта, а последните- малко след 9. Рейдът срещу часовникарите от Пфорцхайм включва 379 самолета, които атакуват от височина 2 500 метра и пускат почти половин милион високоексплозивни и запалителни бомби с общо тегло 1 825 тона. Веднага избухва огнена буря в сърцето на града, която унищожава абсолютно всичко. Бомбардираните газови депа добавят гориво за огъня. Големи са загубите от английска страна по време на тази жестока и ненужна бомбена мисия. В една зона 3 километра дълга и 1,5 километра широка всички сгради са сринати до основи. 17 600 жители, един от всеки трима са официално записани като мъртви, а хиляди са ранени. Някои умират от непосредственото влияние на експлозиите, от изгаряния причинени от фосфора, който се сипе през прозорците на мазетата, където се крият, от липса на кислород, от фосфорните газове и от срутващите се стени на къщите. Мнозина се удавят в реките, в които скачат, за да се спасят от пламъците, но дори и реките горят, тъй като фосфора плува над водата. Майки трябва да гледат как децата им изгарят живи, докато те самите умират в агония. Наподобяващите напалм фосфорни бомби използвани от британците срещу германското цивилно население формират горящ гел, който не може да бъде угасен с обикновени средства. Той причинява силно болезнени изгаряния преди да убие жертвите си. Одеяла и други материали, хвърлени върху телата на жертвите, за да задушат огъня, всъщност се запалват и само добавят още един слой от пламъци. Водата, която угасява нормалните огньове, не върши работа, когато се плиска върху лицето или главата, понеже те се подпалват отново, веднага щом засегнатата част остане на сухо. Така жертвата има право на избор между удавяне и изгаряне. Ако фосфора попадне върху косата, цялата глава се подпалва. По време на атаките хора са виждани да тичат като живи факли, докато издъхнат или да удрят горящите си глави в камъните, опитвайки се да се самоубият. Те трябва да се удавят заедно с горящите си деца и да помагат на други молещи да бъдат убити. Ярките и ужасяващи разкази за използването и жертвите на фосфора в по-голямата си част са зачеркнати от американските военни архиви, но едно оцеляло копие от общ преглед на американското стратегическо бомбардиране признава, че „Не са редки случаите на фосфорни изгаряния.” особено в края на войната, а британците твърдят още от самото начало че използването му е оправдано понеже „потиска морала на германския народ”. Много спорно твърдение при положение че мнозина са твърдо решени да се бият до смърт с такъв враг, който е толкова безмилостен, че изгаря живи децата им. След атаката 30 000 зашеметени, обезумели, разбити и полупобъркани хора трябва да бъдат настанени и нахранени, а техните жилища са изцяло разрушени. 90% от всички сгради в центъра на града са напълно унищожени. Много жители на Пфорцхайм са погребани в общи гробове, понеже не могат да бъдат идентифицирани. Развалините от разрушенията са събрани на голяма, висока купчина в покрайнините на града, покрити с пръст и растения, както в други бомбардирани градове навсякъде в Германия. Но дори когато малкия град преживява ужасни часове след страданията на бомбения холокост, нови атаки връхлитат Пфорцхайм. На 4-ти март USAAF бомбардира любимия „Купферхамер” и причинява пожар сред тълпа от цивилни граждани, хладнокръвно, убивайки 100 души.
За да се оправдае клането, на жителите на Пфорцхайм е обяснено след това, че града им е „трябвало да бъде бомбардиран, понеже там се правели детонаторите за германските бомби”, но чак на 14-ти, 16-ти, 18-ти, 19-ти, 20-ти и 24-ти март са бомбардирани железопътните съоръжения и местната секция на Аутобана! Във всеки случай, войната е на практика приключила, когато малкия Пфорцхайм е изгорен. И ако има истинско доказателство, че хората там са правели детонатори за бомби в къщите си, то излиза наяве много, след като убийствената ярост е подложила цивилното население на това, което по всички стандарти, е чисто военно престъпление. На 8-ми април 1945-та първите страници на вестниците съобщават: „Американската Седма Армия превзе Пфорцхайм”. Не е било много трудно.
|