Дрезден

На 13/14 февруари съюзнически бомбардировачи атакуват и унищожават Дрезден, който по това време е препълнен с бежанци, ранени войници, деца и старци. 47 години по-късно Англия издига паметник на човека, отговорен за това клане: Артър „Bomber” Харис. Английската кралица отказа да се извини, а бившия министър Клърк обявява „Само вътрешно извинение”

Към 11-ти май 1940, КВВС решава да бомбардира германски градове. Ето изявление от 18-ти април 1941-ва:

„ Предишния рейд срещу Берлин беше не просто отзвук, а част от стандартната политика на КВВС наредена от кралското правителство.

Политиката ще бъде следвана до края на войната с все по нарастващи сили и ще продължи дори и атаките срещу Англия да спрат”

Мнозина смятат дрезденското клане като отмъщение за атаката над Ковънтри - посочения цитат оборва подобно твърдение.

Така наречените историци имат навика да цитират Хитлер, за да оправдаят унищожението на Дрезден и други германски градове. Например Джоузеф Найари (Josef Nyary) цитира Хитлер:

„Ние ще унищожим техните градове” (В германския вестник „Die Welt”- 13-ти февруари 1995-та.)

Оригиналният цитат е изваден от контекст и отрязан наполовина:

„Ако те атакуват нашите градове, ние ще унищожим техните градове”.

С такива обезобразени „цитати” и с опити да се представи Дрезден като отговор за Ковънтри или Лондон, „политически коректните” историци се опитват да представят едно военно престъпление като дребно недоразумение.

Рейдовете срещу Дрезден и срещу тези градове:

Кийл, Ноймюнстер, Щралзунд, Бремерхафен, Емден, Вилхелмсхафен, Хамбург, Нойбранденбург, Нойщрелиц, Пренцлау, Бремен, Хановер, Райне, Оснабрюк, Хилдесхайм, Брауншвайг, Магдебург, Берлинг, Потсдам, Франкфурт на Одер, Бохолт, Мюнстер, Клеве, Везел, Дортмунд, Хам, Сьост, Крефелд, Мьонхенгладбах, Дюселдорф, Аахен, Дюрен, Бон, Кьолн, Зийген, Кобленц, Триер, Бинген, Бад Кройцнах, Майнц, Вормс, Кайзерслаутерн, Пирмасенс, Карсруе, Пфорцхайм, Щутгард, Фрайбург, Фридрихсхафен, Улм, Мюнхен, Аусбург, Щраубинг, Хайлброн, Нюрнберг, Инголсщат, Байройт, Манхайм, Лундвигсхафен, Дармщат, Офенбах, Ханау, Франкфурт, Гийсен, Швайнфурт, Вюрцбург, Касел, Нордхаузен, Мерзебург, Лайпциг, Хемниц, Айленбург, Халберсщат, Магдебург, Гелзенкирхен, Оберхаузен, Витен, Дуисбург, Хаген, Вупертал, Солинген, Нойс, Ремшийлд, Брилон и Ашафенбург

Трябва да атакуват само индустриални центрове, но всъщност съюзническото командване взима за цел цивилното население с мисълта да пречупи неговата воля, до го деморализира и да го подтикне към бунт срещу нацисткия режим.

Планът се проваля и яростта на съюзниците все повече нараства въпреки ужасяващите зверства. Има данни, че пилотите, които е трябвало да скочат с парашут или да се приземят принудително на германска територия са убивани от разярената тълпа.

Данните за унищожението на Дрезден достигат максимума на своята неточност по отношение броя на убитите.

И до днес невежи историци убедително лъжат за броя на убитите в размер на стотици хиляди. Тези хора обичат да споменават грубо около 35 000 до 60 000 загинали. 35 000 може да се отнася само за тези, които са идентифицирани - но, вземайки предвид факта, че по време на огнената буря температурата на повърхността е достигала 1 600 ^оС трябва да се осъзнае факта, че повечето от жертвите са станали на прах или са се превърнали в безформена купчина овъглена плът.

Всеизвестен факт е, че около 12 000 жилищни сгради са изпепелени по време на рейдовете. По това време в града има над 1,2 милиона души- 600 000 граждани и 600 000 бежанци от Бреслау.

Лесно е да се разбере, че в тези 12 000 жилищни постройки с по няколко етажа са били настанени най-малко 30-50 души. Някои от тях може да са стигнали до бомбоубежище, но това не значи, че там са били в безопасност.

Опирайки се на тези разсъждения броя на убитите трябва да е бил някъде между 360 000 и 600 000, но днес упорито и безсрамно се лансира цифрата 35 000.

В тази връзка Еберхард Мундра, шеф на „Bautzen-Komitee e.V.” пише:

„Според едно известие на бившия щабен офицер от дрезденската ПВО, пенсионер от Бундесвера Матес (Matthes): „35 000 са целите трупове, 50 000 разкъсани на части и 168 000 неидентифицирани”

Всички тези деца, старци и ранени войници изобщо не могат да бъдат идентифицирани.

Франц Куровски, в своята книга „Бомби над Дрезден” пише:

„Идеята, че реалния брой на безследно изчезналите е много по-голям от броя на тези в списъците се основава на специалната роля, която има Дрезден: между 500 000 и 600 000 бежанци от други градове идват тук, за да търсят подслон. Много от тези групи бежанци са напълно унищожени, така че не е останал никой, който да даде информация за това кой е изчезнал. Това особено много важи за тези бежанци, които са подслонени от дрезденски семейства и после изпепелени в техните мазета. Кой би потърсил тези бежанци? Тук важи същото както и при всички катастрофични събития- всеки оцелял търси само най-близките си роднини и приятели. А приятели или роднини тези бежанци не са били...”

По време на разкопки при стария пазар на дълбочина 3 метра под нивото на улицата пясъчника от жълт е станал червен. Частично пясъка се е превърнал в стъкло.

Берлинския археолог Уве Мюлер:

„Научихме, че на дълбочина 3 метра температурата е достигала 1 300- 1 400С, а на повърхността със сигурност е била по висока. Така че от изгорените хора би останал само прах.”

Бившия канцлер Аденауер пише

„Атаката над Дрезден, тогава претъпкан с бежанци, на 13 февруари 45-та отнема живота на около 250 000 души”

(Източник: DEUTSCHLAND HEUTE, Wiesbaden 1955, стр. 154)

Дрезден е смятан за „град-болница” без военно присъствие и без военни съоражения. Дрезден служи за огромен бежански лагер. Покривите са маркирани с червен кръст.

Международния червен кръст в техния „Joint-Relief 1941-1946” съобщава, че броя на убитите е около 275 000.

Началника на полицията и СС в Дрезден пише в заповед №47 от 22-ри март 1945-та:

„... до 20-ти март 202 040 мъртви, основно жени и деца, бяха открити, от които само 30% могат да бъдат идентифицирани.”

Огнената буря разрушава всички къщи в окръжност с диаметър 15 километра застроена площ. Предизвикана е от 650 000 запалителни бомби.

Гьобелс говори за 40 000 убити в Дрезден, въпреки че получава доклади за 350 000 до 400 000. Това решение има политически мотив. Не иска да подкрепя плана на съюзниците да засегнат германския морал. ( За сравнение когато първата V2 пада в Лондон, английската преса излиза със съобщение за експлозия на газова инсталация- бел. прев.)

И след войната политическите интереси са по-важни от обективното преброяване на жертвите. Големия брой убити смущава концепцията за помирение.

Началника на полицията и СС в Дрезден, 9-ти март, 1945-та:

„.... по-малко от 100 от загиналите са членове на Вермахта.”

В нощта на убийствата 13/14.2.1945 г. Уинстън Чърчил хвърля 700 000 хиляди запалителни бомби над Дрезден, Тка на всеки двама жители се пада по една бомба.

Унищожени са 80% от всички градове с население над 100 000 жители.

42-40 000

43-120 000

44-650 000

и само за първите четири месеца на 45- 500 000 тона бомби.

-Първата атака

Всеизвестно е, че Англия и Франция обявяват война на Германия на 3-ти септември 39-та. Но малко известен факт е, че Англия веднага започва да бомбардира германски градове през 39-та:

05.09.39. Първия въздушен рейд срещу Wilhelmshaven and Cuxhaven.

12.01.40. Бомбена атака на Westerland/Sylt.

Веднага след това заповедите на германското OKW гласят:

25.01.40. Забрана за въздушни рейдове над английска територия включително пристанищата, с изключение на доковете в Rosyth и атаки в контекста на минната война.

20.03.40. Кийл и Hoernum на Sylt са атакувани със запалителни бомби. Директно попадение върху военна болница.

През април 40 английски бомбардировачи атакуват райони без военно значение.

11.05.40. След като Чърчил става на 10 май премиер на Великобритания, той заповедва, без да уведоми обществото, незабавно започване на бомбена офанзива срещу германското цивилно население.

Доклад на OKW съобщава към 18.05.40 за британски атаки над не-военни цели и предупреждава за последиците.

30.05.40. Германска нота към Франция съобщава за свалени летци: „доказателства за френско-британската жестокост”

Едва на 14-15 ноември Германия започва първите въздушни рейдове над промишлени райони в Ковънтри, месеци, след като е започнало бомбардирането на германски цивилни.

-Международен отзвук

На международната военно-историческа конференция във Фрайбург, организирана от отдела за военно-исторически проучвания към федералните въоръжени сили на Германия през септември 1988-ма, американски, британски, германски, френски и италиански военни историци, за една седмица обсъждат въздушната война по време на ВСВ. Също така Франкфуртският главен всекидневник публикува подробна статия с резултатите от тази конференция: „Бомби над градовете”.

Автор професор Guenther Gillessen. Някои от най-интересните изводи на историческата конференция са тези:

„Странно е, че германските въоръжени сили държат на своите традиционни позиции за умерено водене на война до края, докато двете западни демокрации решават да използват революционната, радикална въздушна война.”

И друго много интересно заключение:

„Въпреки всичко, не може да се отрече, че международното военно законодателства забранява тоталното бомбардиране...”

Историците твърдят, че безразборното бомбардиране е грешка, но не само на Харис или на Бомбардировъчното Командване. Вината е на цялото британско въздушно командване, най-вече на политическите лидери и особено на Чърчил и Рузвелт и мнозинството от техните народи.

Други заключения на конференцията:

1) Англия и САЩ се подчиняват на тезата за стратегическо бомбардиране на градове докато Германия и Франция разглеждат авиацията като вид артилерия за поддръжка на наземните сили и атакуване само на военни цели.

2) Това е причината още през 1939-та КВВС да бомбардира германски цивилни. Когато германците бомбардират Кентърбъри и Бат, те изрично споменават, че това е възмездие за престъпленията на англичаните според Хагската конвенция. Vergeltung- възмездие.

3) Германските цели в Герника, Варшава и Ротердам са били военни обекти в тези градове.

4) Всички историци са единодушни че бомбардирането на изцяло цивилни градове е военно престъпление и абсолютно противоречие с хагската конвенция.

Британския историк Дейвид Ървинг David Irving цитира на 13-ти февруари 1990 на лекция по случай 45 годишнината от унищожението на Дрезден в дрезденския културен център, военнопрестъпника Чърчил:

„Не ме интересува как можем да унищожим военни цели в околностите на Дрезден, интересува ме как можем да изпечем 600 000 бежанци от Бреслау.”

На 4-ти юли 44-та Чърчил отправя запитване до британското въздушно командване относно възможността за газови атаки. Когато предложението му е отхвърлено, той отговаря:

„ Трябва да ви помоля да ме подкрепите за употребата на газ. Можем да атакуваме градовете в Рур и на много други места с газ така че голяма част от населението ще се нуждае от постоянна медицинска помощ.”

Има само една вероятна причина британците да се откажат от газовите атаки. Британските експерти са се страхували, че германците могат да произведат много повече газ.

Портал предлага само една на всеки пет бомби да се пълни с газ, като по този начин употребата на газ няма да се забележи.

-Още цитати:

Bomber Харис:

„Дрезден? Вече няма такова място.

„Трябва да отбележа, че освен Есен никога не сме атакували изцяло индустриален град... Истинската ни цел винаги са били вътрешните градове”

O`Flanagan- офицер от Бомбардировъчното Командване:

„Никой от нашите пилоти нямаше представа, че целта беше Дрезден. Брифингът започна и един груб глас каза: Вие сте се присъединили към КВВС, за да убивате германци и точно това ще правите тази нощ.”

Брифингът продължава:

„С разпадането на източния фронт много бежанци търсят подслон от студа (и вероятно от червената армия) и се отправят на запад към Дрезден. Дрезден е единствения град, чиито къщи са все още непокътнати и могат да приютят огромната маса бежанци. Може да се очаква че Дрезден е пренаселен.”

„ Тази нощ нашата атака има само една цел- да унищожи града и неговите обитатели!”

„Нямаше никаква нужда - продължава O`Flanagan - да се споменава, че това е важна военна или индустриална цел”

„ Отвращение замени ентусиазма, когато екипажите на бомбардировачи се завърнаха.

Някои дават воля на чувствата си по време на брифинга след мисията. Особено Канадците и австралийците: Никога не ни карайте да участваме в подобни истории.

Назад