Продължението – Пфорцхайм и Вюрцбург

 

Малко, след като е приключил с дрезденската операция и малко преди публично да се отрече от своята политика, описвайки я като “обикновени актове на терор и безсмислено унищожение” британския премиер Уинстън Чърчил и Бомбардировъчното Командване на КВВС предприемат една последна и решителна крачка към затвърждаване на образа си на военнопрестъпници. Водени от инерцията на петгодишната въздушна война, вдъхновени от “високоефективния” рейд срещу Дрезден, заслепени от омраза и убийствен нагон, Чърчил, Харис и компания се нахвърлят срещу две незначителни германски градчета- Пфорцхайм и Вюрцбург. Никакви обяснения не са давани, никакви лицемерни доводи за значимостта на тези градове като военни цели, никакви лъжи относно приноса на тяхното унищожение за съкращаването на войната- mere acts of terror and wanton destruction. КВВС просто изчерпва списъка с целите си и трябва да си набави нови. А двата града са удобна мишена, тъй като са лесни за намиране и унищожаване. Затова Бомбардировъчното Командване за последен път по време на тази война събира огромни въздушни флоти и ги изпраща на последната им и най-разрушителна мисия.

 

-  Пфорцхайм

-  Вюрцбург

 

 

Пфорцхайм

 

Пфорцхайм е малък град в югозападна Германия със средновековна архитектура, лишен от военни заводи и съоражения. Градът попада за пръв път в списъка с цели на КВВС през ноември 44-та, но с най-ниска степен на важност. В следващите месеци, поради изчерпване на останалите цели, Пфорцхайм се придвижва нагоре в списъка и към февруари 45-та вече сред най-подходящите градове за унищожение с огън.

Пфорцхайм е бомбардирам многократно по време на ВСВ. Първия рейд срещу града е извършен на 1-ви април 1944-та от USAAF. Щетите са сравнително малки и са убити само 95 души. Следват още американски атаки. Най-голямата от тях е на 24-ти декември (Бъдни вечер). Друга атака на 21-ви януари взима 56 жертви.

КВВС също предприема много нощни обезпокоителни рейдове срещу Пфорцхайм, използвайки леки бомбардировачи Де Хавлинг Москито. На 3-ти, 4-ти и 5-ти октомври са предприети три последователни атаки последвани от още три през октомври и ноември. Така се стига до деня на големия рейд, в който Пфорцхайм е напълно унищожен.

23-ти Февруари 1945-та. 367 Авро Ланкастър и 13 Москито прелитат над малкия средновековен град. Атаката започва в 19:52 и трае точно 18 минути. За това време над града са изсипани половин милион бомби с общо тегло 1 825 тона. Централната част е унищожена незабавно, а избухналата огнена буря достига най-разрушителната си фаза около десет минути след началото на бомбардировката. Димът от пожарите се издига на 3 километра височина и завръщащите се екипажи могат да видят яркия пламък на огъня на разстояние 160 км.

В една зона 3 километра дълга и 1,5 километра широка всички сгради са сринати до основи.

 

 

 17 600 жители са официално записани като убити, а хиляди са ранени. Хората умират от непосредственото влияние на експлозиите, от изгаряния причинени от фосфора, който се сипе през прозорците на мазетата, където се крият, от липса на кислород, от фосфорните газове и от срутващите се стени на къщите. Някои от тях се удавят в реките Енц и Наголд, в които те скачат, за да се спасят от пламъците, но дори и реките горят, тъй като фосфора плува над водата.

 

 

След атаката около 30 000 души трябва да бъдат изхранвани в импровизирани кухни на открито, понеже техните домове са разрушени. Много жители на Пфорцхайм са погребани в общи гробове, понеже не могат да бъдат идентифицирани.

Вътрешният град е жестоко обезлюден. Според местната статистическа служба в района на Пазарния Площад през 1939-та има 4 112 регистрирани жители, а през 1945-та- нула ( 0 ). В района на Стария Квартал през 39-та има 5 109 жители; през 1945-та само двама още живеят там. В района на Площад Леополд живеят 4 416 души през 39-та и само 13 през 45-та.

След разрушението, жителите на Пфорцхайм запретват ръкави и с невероятни усилия натрупват всички развалини от града в един хълм, видим от километри. Наричат го "Monte Scherbelino", което се превежда приблизително като "Планина от Развалини".

 

Вюрцбург

 

На 16-ти март 1945-та бомбардировъчна група №5 на КВВС напада града с 236 самолета (225 Ланкастър и 11 Москито), докато други 280 са изпратени срещу Нюрнберг. Атаката започва около 21:30. Ланкастърите пускат 1 127 тона бомби за 17 минути. Според официалните статистики между 360 000 и 380 000 запалителни бомби са пуснати на три вълни, заедно със 180 до 200 високоексплозивни бомби, всяка от които тежи по 500 килограма, както и неизвестно количество варели с петролен гел. Започва огнена буря.

До полунощ градът е огнен ад с температура между 1 000 и 2 000 градуса Целзий. Интензитетът на горещината и огъня разрушават това, което бомбите не успяват. Хората са принудени да излязат от мазетата си и да търсят спасение в река Майн.

Официалния брой на смъртните случаи е около 5 000. От тях 3 700 са жени и деца. Приблизително 82% от жилищната площ на града е унищожена при атаката, заедно с 35 църкви и почти всички обществени сгради и културни паметници. Градът е превърнат в прах и руини.

 

 

Силно повредената крепост Мариенберг над Вюрцбург.

 

Гледка към разрушения мост Льовенбрюке на река Майн.

 

 

Марктплац обграден от скелети на къщи.

 

Кулите на почти разрушената катедрала вече нямат покриви.

 

От някогашната Вонщрасе са останали само руини.

 

Урсулинския манастир в центъра на града е напълно разрушен.

 

Поглед от центъра на града в посока Целерау: Само Дойчхаус горе вляво е сравнително невредима.

 

Повечето сгради във вътрешния град- както тази на Парадеплац- са почти изцяло унищожени.

 

Пустиня от развалини във вътрешния град.

 

Жителите на Вюрцбург мислят, че най-лошото е зад тях. Дрезден и Швайнфурт са вече бомбардирани. Слухове твърдят, че Вюрцбург ще бъде пощаден, понеже Чърчил е учил там. Никое от тези пожелания не предотвратява атаката. Чърчил и Харис вярват, че всички градове с население над 100 000 трябва да бъдат бомбардирани. Така нощното небе посипва огън и смърт над Вюрцбург.

 

 

 

 

 

 

Назад