Историята на Ели Навроски от Хамбург

 

Ели Навроски е шестнадесетгодишно момиче, работещо в малка фабрика за бои на Банкщрасе, Хамерброок в Хамбург. Тази нощ било неин ред да спи в бомбоубежището на завода като част от противопожарната бригада. Когато зазвучават сирените, членовете на тази бригада отиват в различни части на завода, готови да се справят със запалителните бомби.

 

„ Беше малко преди да тръгнем към бомбоубежището. Околните къщи нямаха мазета и жените и децата също тичаха към нашето укритие. Над това укритие беше нашата фабрика за бои, където бяха складирани няколко тона от взривоопасния течен азот[1]. Ние всички седяхме на пода, където мислехме, че е по-безопасно, с наведени глави, молехме се. Цивилните, които бяха дошли си мислеха, че ние, хората от бомбоубежището, със стоманени каски и някакви униформи, сме напълно подготвени и че те могат да се надяват на някаква защита в присъствието на такива хора. Това не беше истина. Аз не знаех дори къде се намира маркуча за вода. Аз бях само едно шестнадесетгодишно момиче с униформа и стоманена каска.

Земята се разтресе, стените се пропукаха, а мазилката започна да се сипе като брашно, докато цялото мазе се превърна в един облак от прах. Помислихме си, че е като земетресение. Никой не каза и дума.

Тогава нервите на една моя колежка не издържаха. Цареше пълна тишина в убежището, когато това момиче започна да се смее. Очевидно тежки бомби експлодираха съвсем наблизо и може би, това момиче си помисли, че и нейната къща е ударена. Някой каза „Това не е нещо, на което трябва да се смееш”, а момичето отговори „Точно това съм искала винаги”. Наистина нямаше никаква идея какво говори. Майка й и баба й бяха убити тази нощ.” 

 

[1] Течният азот не е взривоопасен, но се изпарява много, бързо причинявайки изгаряния по кожата, увреждане на очите и задушаване.

 

Назад