|
Историята на Рудолф Айхнер
“Нямаше предупредителни сирени. Бяхме напълно изненадани и изтичахме надолу към мазето на болницата. Но то бързо се препълни с хора, които не можеха да намерят убежище в своите горящи домове. Експлозиите бяха непоносими, ние бяхме толкова нагъсто, че човек не можеше да падне. Освен риска от пожар, ставаше все по-невъзможно да се диша в мазето, понеже въздуха се изтегляше навън от все по-усилващата се огнена вихрушка. Всички лазехме по пода. Вятърът беше изпълнен с искри и носеше горящи парчета мебели, отломки и обгорели части от трупове. Имаше овъглени тела навсякъде. Преживяването от бомбардировката беше много по-ужасно от това на руския фронт където бях картечар на предната линия.”
|