|
Болница на Луфтвафе Въздушно-Командна зона XVI (10) Дрезден А.24 Генерал-Вевер-Щрасе
Мисля, че е 13-ти февруари 1945-та
Скъпа, скъпа моя,
Съмнявам се, че това писмо някога ще стигне до теб; тава са може би последните думи и мисли, които ти пиша. Бях доведен в Дрезден вчера сутринта. Тази нощ имаше две въздушни атаки, една след друга. Сега всичко около мен и над мен е в пламъци. Болницата, в която, съм беше евакуирана и сега е празна. Мога да чуя огнената буря, която бушува навън, както онази в Хамбург. Цялата сграда беше изоставена отдавна. Всички избягаха, когато се подпали. Любопитен съм да разбера колко от тях ще оцелеят и къде ще отидат. Всичко около моето легло е в пламъци; димът и искрите правят дишането почти невъзможно. Тук в мазето е спокойно. Една свещ дава малко светлина. Скоро и тук ще стане много горещо. Сега просто лежа тук в мазето, което все още е хладно, пуша последната си цигара и си мисля за всички неща, за които човек трябва да мисли в последната си минута живот. Не мога да направя нищо, освен да чакам и да пиша тези думи... Може би ще почувстваш някак си, дори и това писмо да не стигне до теб и ти останеш сама, че последните ми съзнателни мисли са били за теб и за майка ми.
Твой V.
|