Епилог

 

 

Представете си, че то [стратегическото бомбардиране] не беше започнало; представете си, че мнението на Френския Генерален Щаб беше надделяло при разискванията на Англо-Френския съюз, което, да си представим, продължаваше до сега [1944-та]; преставете си още, че въздушните оръжия на всички воюващи се използваха само за тактически цели: каква щеше да е позицията ни сега при това положение. Със сигурност нашите градове щяха да избегнат тежките белези, които носят сега с чест и гордост. Хиляди невинни хора, които са сега мъртви или осакатени щяха да са живи и здрави днес. Щяхме да спестим много страдания и загуби; но нямаше ли и да загубим нещо?

Тук не мисля за загубата на военно предимство, за разликата в шансовете ни да спечелим войната ако не бяхме отслабили Германия с нашите въздушни удари, за влошаването на нашите изгледи ако бяхме държали все още бомбардировачите си на каишка. Аз мисля за нещо по-неосезаемо и неоценимо но не по-малко реално и важно: нашата национална чест. Днес можем да държим главите си изправени. Щяхме ли да можем това ако продължавахме  политиката, която възприехме през септември 1939-та и поддържахме до май 1940-та?

J. M. Spaight, Главен Асистент Секретар от Министерството на Въздухоплаването на Великобритания, Bombing Vindicated, 1944-та.

 

 

 

 

Назад