1940-41

 

-  Лондонският Блиц

-  Британските загуби и затруднения

- Докладът на Бът

- Промяна в политиката- Манхайм

 

 

Лондонският Блиц

 

Както вече отбелязахме, първият политически акт на Уинстън Чърчил, когато той става премиер на Великобритания на 10-ти май 1940-та е да започне неограничената въздушна война, заповядвайки още на следващия ден първата въздушна атака срещу германска територия. Но бомбардирането на цивилни все още върви трудно, отчасти поради слабите възможности на Бомбардировъчното Командване, отчасти поради липса на инерция и проблеми с усвояването на тази революционна тактика. Чърчил отчаяно се нуждае от стратегически ход, с който да превърне неограничената въздушна война в истинска война на унищожение. Поводът е намерен на 24-ти август 1940-та. Тогава, по време на германска въздушна атака срещу индустриални цели на брега на Темза няколко самолета на Луфтвафе прелитат над Лондон и пускат бомби източно и североизточно от града. (След войната се разкрива в Официалната История на Отбраната на Обединеното Кралство, че тези първи германски бомби са неумишлено хвърлени над източната част на Лондон, не причинявайки никакви загуби, по време на рейд срещу рафинерия на брега на Темза.) Британският премиер веднага нарежда отмъщаващ рейд срещу Берлин и още на следващата нощ кварталите Кройцберг и Вединг са бомбардирани. Така въздушната война навлиза в своята същинска фаза и поема по пътя на все по-усъвършенстващото се избиване на цивилни.

Причините довели до започването на т.нар. Блиц ( британците означават германските бомбардировки над Лондон и други градове с термина Blitz, изопачена форма на германската дума Blitzkrieg- светкавична война) са далеч по-ясни и недвусмислени от тези, свързани с началото на самата въздушна война. Ето три мнения.

От  официалния исторически сайт на ВВС (British Broadcasting Corporation):

Продължителните германски бомбардировки над Лондон и други големи британски градове започват веднага след края на битката за Британия, след като британски рейд над Берлин подтиква Хитлер да заповяда на Луфтвафе да пренасочи вниманието си към градски центрове с индустриално и военно значение.

 

От Брайан Графтът от Military History Online:

 

Главната повратна точка през това лято настъпва, когато след като случайно изхвърлени германски бомби падат над Лондон, Чърчил заповядва рейд срещу Берлин за отмъщение. До този момент Хитлер е твърдо убеден в своята забрана Луфтвафе да бомбардира Лондон. Но инцидентно или лошо насочено пускане на бомби върху градове не е нещо необичайно по това време, въпреки забраните. Така или иначе, в нощта на 25/26-ти август, Бомбардировъчното Командване предприема първия рейд срещу Берлин.

Самият рейд е провал. Берлин е обгърнат в облаци и повечето бомби пропускат града: докладвани са само две ранявания като резултат от атаката. Гьоринг е унизен от този рейд, а Хитлер е разгневен, особено, след като е проведен още един британски рейд в последната нощ на август (по време на този втори рейд са убити десетима берлинчани- бел. ред.) На 7-ми септември Луфтвафе получава зелена светлина и Лондон става цел на въздушна атака: Блица е започнал.

И историческият сайт на Канал4:

 

Когато Париж пада през юни 1940-та, Британия остава сама срещу Германия. Въздушните атаки стават единствения начин да се нанася вреда на врага. Отначало само германски военни цели са атакувани, но с всяка следваща бомба, списъка с целите все повече се разширява: телефонни станции, железопътни гари, индустриални цели. Ако бъдат ударени домове на работници, това се приема за необходимо зло.

През септември Хитлер дава своя отговор. Ако те атакуват нашите градове- казва той, ние ще сринем техните- и така започва британския Блиц.

Прави впечатление очевидната преднамереност на британските действия, не само в случая с Блица, но изобщо след 10-ти май. Всички те имат една единствена ясна цел- все по-силно разпалване на въздушната война и все по-значително намесване в нея на цивилното население. Британското желание да се задълбочи въздушната война е естествено- авиацията е единственото средство да се продължава войната и Чърчил е решен да го използва до край. Ориентирането на КВВС към цивилни цели обаче има по-сложни причини и именно тях ще разгледаме в следващите глави.

 

Британските загуби и затруднения

 

В самото начало на войната Бомбардировъчното Командване се ограничава в атакуването само на строго военни цели. Но тази политика бързо започва да се променя под действието на няколко фактора:

 

1.  Големите загуби по време на дневни рейдове.

Прецизното атакуване на военни и индустриални цели е най-подходящо да се извършва на дневна светлина, което осигурява максимална точност на прицелването. Но загубите на КВВС при тези дневни рейдове достигат невероятни стойности. Германските изтребители и ПВО батареи свалят толкова английски бомбардировачи, че продължаването на войната по този начин става невъзможно. Още в края на 1939-та всички тежки бомбардировачи, намиращи се в наличност на Бомбардировъчното Командване са пренасочени към нощни мисии като дневните полети са забранени. Тази промяна естествено води и до промяна на целите- малките военни обекти са трудни за откриване и атакуване в нощни условия, затова вниманието се преориентира към по-крупни обекти като цели градове.

 

2.  Нуждата от изтребителен конвой.

За осъществяването на дневни полети е необходим ескорт от изтребители, който да защитава бомбардировачите от вражеските самолети. КВВС обаче не е в състояние да осигури такъв ескорт, особено след Битката за Британия, когато загубите на Изтребителното Командване са огромни. Това е още една причина да се заложи на нощните мисии.

 

3. Навигационни проблеми.

На този ранен етап самолетите на КВВС не разполагат с адекватна навигационна система, която да им позволи да изпълняват мисии в условията на нощна тъмнина. Освен това екипажите са слабо подготвени за нощни полети и много от тях изобщо не откриват целта. Навигацията в условията на тъмнина е изключително трудна, особено, ако има облачна покривка над земята. Първоначално екипажите трябва да разчитат на изчисления- установяват позицията си по скоростта, летателното време и компаса. Но непредвидимите ветрове лесно могат да объркат и най-прецизните изчисления. През нощите, когато целите са закрити от облаци или липсва лунна светлина- с други думи, в повече от 75% от нощите - бомбардирането на индустриални цели става невъзможно. Всичко това води до много слаби резултати в атакуването на военни и индустриални обекти, което от своя страна насочва вниманието към цивилните цели.

 

4.  Трудности с прицелването.

Дори да открият целите си, бомбардировачите на КВВС ги атакуват с такава отчайваща неточност, че германските власти понякога се чудят кой е бил обекта на бомбардировката- повечето бомби падат в безлюдни поля, далеч от всякакви възможни цели. Както се изразява Сър Робърт Саундби относно точността на една британска бомбардировка над нефтена инсталация:

Вие не сте пуснали 200 тона бомби над нефтената инсталация; вие сте изнесли 200 тона бомби и трябва да се надявате поне част от тях да са паднали в Германия. Затова Бомбардировъчното Командване започва да поставя в списъка с целите все по-големи обекти (т.е. цели градове), но в началото изпитва трудности дори и с тяхното бомбардиране.

На 30-ти октомври 1940-та с директива на Въздушното Министерство са определени целите пред Бомбардировъчното Командване. Това са: поставяне на мини по крайбрежията, бомбардиране на железопътни гари, определени индустриални райони в Италия, инсталации за синтетично гориво и др. Към тях се добавя още една цел - основни индустриални райони- за нощите, когато облаци закриват специфичните цели. И ако целта на бомбардирането на нефтените инсталации е да намали количеството петрол за германската армия, целта на атаките срещу основни индустриални райони е да се покаже силата, мощта и разрушителната способност на КВВС.

За съжаление, Бомбардировъчното Командване изобщо не е в състояние да изпълни тази директива. Към познатия списък с причини- проблеми с прицелването, навигационни трудности, страхове от приземяването през нощта, нуждата от ескорт от изтребители и затруднения от метеорологичен характер- се добавя още една- все по нарастващите загуби. През май и юни 1940-та 143 самолета са загубени, а още 246 в периода от юли до октомври.

Както отбелязва Макс Хейстингс: Цялата фронтова линия на Бомбардировъчното Командване е статистически унищожена за по-малко от 4 месеца.

 

 

Докладът на Бът

 

1940-та е лоша година за Бомбардировъчното Командване, 1941-ва е още по-лоша.

Към това време КВВС няма никакви реални способи за определяне на успешността на своите операции. Екипажите докладват за много причинени пожари, нанесени щети и унищожени цели, въпреки че някои независими източници представят много по-песимистична картина. Официалните лица от Въздушното Министерство и Бомбардировъчното Командване са наясно с тези несъответствия. Но методите за проверка се развиват бавно. Чак през 1941-ва се поставят ефективни фотоапарати на значителен брой самолети, за да дадат някаква представа как се води войната.

Предварителните проверки на рейдовите снимки никак не са окуражителни, но така и не получават голямо внимание. Фредерик Линдеман, личния научен съветник на Чърчил предлага систематично разглеждане на фотографиите от независим експерт и така се ражда доклада на Бът. Д. М. Бът, от Секретариата на Военния Кабинет, преглежда над 600 операционни снимки, сравнявайки ги с докладите на екипажите и проверките на Бомбардировъчното Командване.

Резултатите от доклада на Бът, готов през август 1941-ва, изобщо не са окуражителни. Той представлява доказателство, буквално черно на бяло, не само че офанзивата на Бомбардировъчното Командване е неефективна, но и че подготовката и способностите на повечето му екипажи е доста под допустимото ниво. Ето до какви изводи стига Бът:

1. От 100 бомбардировача, излитащи за мисия, много изобщо не намират целта.

2. От тези, които атакуват целта, около една трета успяват да пуснат бомбите си на разстояние 8 км от целта си.

3. При лошо време, броя на самолетите намиращи целта е един на всеки десет.

4. В безлунни нощи само един от 15 бомбардировача открива целта си.

Дори Чърчил е силно резервиран от тези факти и информира Чарлс Портал, че е било грешка да се залага твърде много на бомбардировките.

След бедствения рейд срещу Берлин, когато са загубени 37 бомбардировача при ужасно време, премиера настоява за промяна в стратегията. На този етап пише той няма смисъл да се бомбардира Берлин. КВВС спира и прегрупира силите си за пролетта. През зимата на 41-42-ра решава, че дори с новите навигационни системи нощните бомбардировачи могат на открият само цели с размерите на големи градове. Съставен е списък с 53 германски града с общо население от над 15 милиона души, като прицелните точки са градските центрове, не гари или фабрики. Бомбеното командване започва да атакува всичко, което може да открие, когато може да го открие.

 

 

Промяна в политиката - Манхайм

Единственото изключение в този мрачен за Бомбардировъчното Командване период е бомбардировката над Манхайм. Това е първата въздушна атака срещу германски град, замислена и реализирана изцяло по правилата на зоновото бомбардиране. Осъществена е от 134 британски бомбардировачи през нощта на 16 декември 1940-та. Целта на атаката, както обяснява по-късно Маршал Пиърс от Бомбардировъчното Командване, е да се концентрира максимума на щетите в центъра на града.

Описание от официалния сайт на Бомбардировъчното Командване:

 

Нощта на 16/17 декември 1940-та ще бъде запомнена като първата изцяло зонова атака проведена от Бомбардировъчното Командване. Рейдът е срещу Манхайм, операцията с кодово име Абигейл Рейчъл, се провежда във връзка със скорошните тежки бомбардировки над английски градове (особено Ковънтри ) и за нея е подготвена сила от 200 самолета. В крайна сметка 134 самолета са изпратени- най-големия брой самолети изпращани срещу една цел. Атаката се започва от 8 Уелингтън, използващи запалителни бомби, които както се надяват, ще започнат пожар, който ще води останалите към целта. Не повече от 102 самолета успяват да бомбардират Манхайм и повечето бомби падат далеч от центъра на града, понеже иницииращите пожара самолети пропускат градския център. Загубите в тази нощ са 34 убити и 81 ранени.

1941-ва е последната тежка година за Бомбардировъчното Командване. Тогава окончателно са изоставени всички скрупули, свързани с убийството на цивилни, изоставено е желанието да се атакуват военни обекти, събрана е значителна бомбардировъчна сила и само се чакат по-добри времена, когато всичко това ще доведе до истинската убийствена въздушна война, до същинския бомбен терор. А тези времена са съвсем близо- още на следващата година се случват куп светли събития за КВВС- назначението на Харис, планът Линдеман, първия thousand bomber raid и т.н.

 

Главна